19 ene 2010, 11:58

Душата

741 0 0

ДУШАТА

 

Душата си използвах за торба,

прибирах в нея всичко от пътя,

дано бездънна да е тя,

че с много злоба я натъпках!

 

Тежи ми моята торба -

сякаш с камъни е пълна до горе,

да можех да изхвърля ей така

миналото свое!

 

Любов потисната,

ти ли толкова натежа,

най-желана, а отритната,

отмъщаваш ли ми сега?

 

След време пролича,

ти няма да изстинеш,

защото си останала мечта

неизживяна и няма да си идеш.

 

Ти ще ми тежиш,

аз ще те нося в торбата,

остани докогато решиш,

твоето място е в душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ДИАНА ДЕЯНОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...