Господи, защо ти е брада?
Моята душа от гняв влакнясва.
Няма нужда тя от очила.
Космолици, днес са и опасност.
Всички терористи са с бради.
Мода явно, но кому е нужна?
Смелостта ми, Господи, прости,
северняк съм, но кръвта е южна.
И на север стават чудеса.
Ден-година с рентата си храни.
Изнемогата е вид брада,
но бръснарят е на кални бани.
Господи, вземи се избръсни.
Теб поне бръснар не ти е нужен.
Окосмяват земните ни дни.
Теб подобният е смазан и спаружен.
Покажи си чистото лице.
От брадати идва ми да плача.
Кой в брадата смисъл ще съзре,
щом душа е главната задача?
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados