Душата ми...

Душата ми е мъгла -

неприятна, лепкава и мрачна.

Душата ми е вода -

дълбока, бурна и прозрачна.

Във нея борят се отдавна две съдби -

коя коя да победи...

Едната е добра, тиха и смирена,

другата - като разяждаща гангрена.

Едната е наречена Кремена,

на другата й викам аз Морена.

Добрата дава всичко

и не иска нищо във замяна...

Злата е човече тъй себично -

на никой никога тя не прощава...

Дашата ми е камък -

вековен, твърд и черен.

Душата ми е вятър -

без дом, безкористен и верен.

Разкъсана е между две жени -

коя коя да победи...

Едната рони сълзи всяка нощ -

живот ли е животът без любов?

А другата се смее от сърце -

отдавна не е толкоз глупаво дете!

И двете страдат,

но само едната си признава.

Другата се крие -

тя пак ще отмъщава!

Душата ми е море -

без бряг, самотно и унило.

Душата ми е небе -

безкрайно, диво, синьо...

Във нея борят се отдавна две мечти -

коя коя да победи...

Кремена Кънчева Кънчева 19год.

21.10.2006г.