Душата ми...
Душата ми е мъгла -
неприятна, лепкава и мрачна.
Душата ми е вода -
дълбока, бурна и прозрачна.
Във нея борят се отдавна две съдби -
коя коя да победи...
Едната е добра, тиха и смирена,
другата - като разяждаща гангрена.
Едната е наречена Кремена,
на другата й викам аз Морена.
Добрата дава всичко
и не иска нищо във замяна...
Злата е човече тъй себично -
на никой никога тя не прощава...
Дашата ми е камък -
вековен, твърд и черен.
Душата ми е вятър -
без дом, безкористен и верен.
Разкъсана е между две жени -
коя коя да победи...
Едната рони сълзи всяка нощ -
живот ли е животът без любов?
А другата се смее от сърце -
отдавна не е толкоз глупаво дете!
И двете страдат,
но само едната си признава.
Другата се крие -
тя пак ще отмъщава!
Душата ми е море -
без бряг, самотно и унило.
Душата ми е небе -
безкрайно, диво, синьо...
Във нея борят се отдавна две мечти -
коя коя да победи...
Кремена Кънчева Кънчева 19год.
21.10.2006г.
© Д-р Кремена Кънчева Всички права запазени