12 jul 2008, 10:15

Душата ми е пълна

708 0 7
 

Душата ми е пълна с твои мисли.

На тебе заприличах.

Безпределно...

Унифицирахме се...

Погледни -

навярно

не ни и възприемат

по отделно.

 

Мечтите ми се сляха

с твоя поглед

към бъдещите

истини

и друми...

И спомени

се трупат

като зестра,

и много

образи,

и много думи...

 

Топим си

залъка

във общо блюдо.

Споделяме

взаимната си вяра,

че Бог е с нас

и всичките етюди

с любов е режисирал

пред олтара!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е любов, благословена от Бога!
    И не става според мен въпрос за изгубена самоличност, когато човек сам е избрал да бъде половинката от едно хармонично цяло.
    (Всъщност признавам си, че въпреки многото ангажименти днес, не се стърпях да се логна точно заради този стих, който ми дойде точно по мярка в момента.) Благодаря ти Руми!
  • Ето това е ЛЮБОВ!!!
    Да заживееш чрез човека, когото обичаш...
    Невероятна си!
    Прегръдка!
  • Прекрасен стих, браво!!!
  • споделена взаимност...взаимна споделеност...
    хубаво е...с обич, Руми.
  • А някои се стремят към споделеност!!!
    Хареса ми!!!
    Поздравления!!!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...