"Добре де, предизвиквам те, море -
къде е той - очаквам да ми кажеш."
Галена Воротинцева
Добре де, предизвиквам те, море –
кажи ми, подскажи поне къде е!
... Претърсвах те с превити колене,
но никъде ни вест, ни кост от нея!
Изгубих я в сърцето ти, море.
Там, казват, се превърнала във риба.
Не знам дали да вярвам или не,
но нощем, до крайморските колиби,
тръстиките отронват песен-стон
и сякаш, че душата ми наднича.
Сърцата им – убийствен камертон –
инфарктово плисират ти вълните.
Прати ми две вълни - да ме погълнат -
накрая може би ще я открия!
Просветва ми – ти може би си пълно
с удавници и с кости – все на риби...