Душата ми е сляпа за света,

сърцето ми е обгърнато във самота.

Очите си затворих във вечността

и угасна навеки за мене любовта.

Устните студени, не мълвят слова,

гласът ми нежен, мъртвешки замря.

Времето във своя бяг за мене спря

и обгърна ме навеки гробовна тишина.

Заспивам във мрака на нощта

с усмивка нежна на лицето.

С целувка ме приспа смъртта

и угасна пламъка в сърцето.

Но ето, виж! Идва новият ден.

И слънцето изгрява пак за мен.

И мъртъв, пак ме топли слънцето

                                             на любовта,

защото душата ми е сляпа за света.