Душата ми е сляпа за света
Душата ми е сляпа за света,
сърцето ми е обгърнато във самота.
Очите си затворих във вечността
и угасна навеки за мене любовта.
Устните студени, не мълвят слова,
гласът ми нежен, мъртвешки замря.
Времето във своя бяг за мене спря
и обгърна ме навеки гробовна тишина.
Заспивам във мрака на нощта
с усмивка нежна на лицето.
С целувка ме приспа смъртта
и угасна пламъка в сърцето.
Но ето, виж! Идва новият ден.
И слънцето изгрява пак за мен.
И мъртъв, пак ме топли слънцето
на любовта,
защото душата ми е сляпа за света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристиан Александров Всички права запазени
