1 dic 2005, 13:39

Душата ми погубена е в мрака... 

  Poesía
807 0 9

Душата ми погубена е в мрака...

Усмивката е с черни сълзи заличена...

Любовта забравена в миналото чака...

Добротата отдавна потушена...

Самота покварна изпепелява топлината...

Животът прокълнат превърна се в мечта;

мечта погребана в кървав прах и стъклени сълзи...

Сълзи отронени от две измамливи очи...

Сега кралица съм на всичко самотно,премръзнало,прокълнато.

Демон съм в рая и ангел съм в ада...

© Усмивка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • еми всеки си има мнение
  • чак такива драми...още повече от едно младо..да не кажа МАЛКО момиче..
  • Понякога хората виждат и преживяват някой неща прекалено рано...
  • хех...какво толкова си видяла от живота за тея 15 години?
  • Еми то маи няма човек,които да не е преминал през такъв период,но аз няма да се предам лесно и ще достигна сладостта на живота! Благодаря,ГерганаТ!
  • Приятно, но...много са ти тежки стиховете-товарят.Интересно е, че всички поети май минаваме през този период рано или късно. Успех и горе главата-живота е много по-сладък отколкото изглежда!
  • Радвам се, че тук поне не се повтаряш с "грешница", "лед", "очи"...хубаво е всеки стих да е уникален...6 с усмивка и от сърце...
  • Благодаря ви! {}{}{}
  • Гери,браво!!!Мн е хубаво !!! Даже е СУПЕР!!!
Propuestas
: ??:??