Не намираш поредния изход,
в Лабиринта-стих луташ се сам,
пак спасение търсиш на Изток,
зърнал в Слънцето... път за натам!
Знам, обличал си нови одежди,
пожелавал си ново... Сърце,
а в съня ти измамни надежди,
са пониквали сякаш зрънце!
Щом тъгата на Зимата свърши
и забравиш за малко поне,
избърши, ти, горчивите сълзи,
приюти се при свойто Море! ...