Душата-номад
Не намираш поредния изход,
в Лабиринта-стих луташ се сам,
пак спасение търсиш на Изток,
зърнал в Слънцето... път за натам!
Знам, обличал си нови одежди,
пожелавал си ново... Сърце,
а в съня ти измамни надежди,
са пониквали сякаш зрънце!
Щом тъгата на Зимата свърши
и забравиш за малко поне,
избърши, ти, горчивите сълзи,
приюти се при свойто Море!
Ти попитай го в тихото утро,
за далечния, приказен град,
дето среща красивото с мъдро
и с мечтите е вдигнал палат!
Там те чака самотна на кея,
на крайбрежния тих булевард,
нежна, малката, влюбена Фея,
тя, Жената, от другия свят!
Но ти, момко, орисан си, нея,
да бленуваш, потръпващ от хлад!
Тази обич далече ще тлее!
Просто взел си... Душата-номад!
Тя е винаги горе в простора,
не нощува във земния Мир!
Тук открие ли своя изгора -
Любовта... ще е благ еликсир!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Колев Все права защищены
