4 nov 2008, 19:12

Душата си за теб във храм превърнах

1.6K 0 5
Душата си за теб във храм превърнах,
а олтара в него – твоята душа.
Икони бяха всички обещания,
а погледът ти - скрит в свещта.

Във храма бях единствен богомолец
и пред иконите със дъх стаен
запалвах свещ и коленичех, и се молех
да не загубя вярата си някой ден.

Молитвен псалм шептях в тишината.
Запалвах свещ подир свещ.
Но уви, не бе достатъчна светлината,
олтарът тъмен остана и днес.

Ден след ден, минаваха дните.
Иконите потънаха в прах.
А олтарът почти разруши се
и свещите, угаси ги сълза.

И днес, коленичила в храма,
сред руини те моля на глас:
„Върни ми само Душата“
и сривай всичко тогаз.

Тя ми е нужна сега, за да мога,
макар полужива, да вдигна глава
и храма свой да изградя отново,
за нечия друга душа!

Вярата ми... тя поне оцеля!!!*

02.11.2008 г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емануела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...