14 sept 2006, 10:20

Душата ти

  Poesía
826 0 4
В тоз живот ще видиш много,
ще вземеш много, но и ще дадеш,
но знай - човешката душа остава,
не искай да я продадеш.

И само там небето и земята
се смесват и преплитат в едно
и само там заблудите отпадат,
като ненужно есенно листо.

В твоите очи да плуват истини,
като в дълбоки сини езера,
а в твоето сърце да има винаги
единствения стимул - любовта.

Бъди свободен и реален
и пътя свой полека извърви.
Понякога обръщай се назаде
и пак това си припомни...

Че само там небето и земята
се сливат и преплитат в едно
и само там удавя се лъжата -
в душевното ти езеро.

Не можеш да излъжеш себе си,
защото много ще те заболи
и може дълго да се луташ
в душевните си дълбини.

А колко тънка граница минава
между това да мамиш и да бъдеш ти,
пред себе си и Бога да застанеш
с реално искренни очи.

Когато сутрин се събудиш
и видиш през прозореца деца,
спомни си колко много струва
да пазиш своята душа.

И колко много даваш да е чиста,
и колко много вземаш от света,
и как се смесваш с другите в тълпата,
и как оставаш сам  в нощта.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви за милите думи !
    За Хасковския край си права Гергана
  • Хубаво е, харесва ми!

  • Прекрасен стих, Таня!!!
    Поздрави и добре дошла!!!
    Желая ти бъдещи успехи!!!
  • Има хубаво послание стихът ти! Усещам лека диалектна форма на изказа(така говорят в Хасковския край).Чакам следващия стих...

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...