Изпепели ме с поглед! Хайде, давай!
Щом искаш да ме имаш, не жали...
Веднъж опиташ ли, сърцето ти от камък
в ръцете ми неистово ще запламти.
По кожата си тръпна да усетя аромата
на твоята - тръпчиво, неподвластен вкус.
Душата ти е гола като истина. Душата -
сега в ръцете ми танцува нежен блус.
Изпепели ме... Блудниците не забравят
мига, във който някой ги е покорил.
Една целувка пареща и поглед жаден,
последните за грях минути отброил.
А когато утрото разпръсне светлината,
възлюбена ще тръгна с топлите лъчи.
Душата ти е гола като истина. Душата
с мен ще се сбогува и ще запламти.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados