12 ene 2022, 8:39

Душите са орисани на младост 

  Poesía
259 3 7

Топим се като бучка лед през март,

изчезваме – България изчезва.

Какво като светът ни стана смарт,

а смарт не означава ли перверзност!?

 

И помислите ни в поквара са –

мечтаем си за вещи и играчки.

Все перчим се със лъскави неща –

с фалшиви снимки и тестета – пачки.

 

А тънем в егоизма си жесток,

тъй жадни, все да грабим и да грабим –

„свещеници“ невярващи във Бог,

които лицемерно словославят.

 

Страхуваме се да не сме сами,

ала сред други пак не ни понася.

Кроежите наричаме мечти,

накрая се надяваме на парса.

 

Е, всичко е до време, няма как,

макар душите да издържат "гадост".

Но те бленуват път с магичен влак,

защото са орисани на младост!

 

 

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??