Душите са орисани на младост
Топим се като бучка лед през март,
изчезваме – България изчезва.
Какво като светът ни стана смарт,
а смарт не означава ли перверзност!?
И помислите ни в поквара са –
мечтаем си за вещи и играчки.
Все перчим се със лъскави неща –
с фалшиви снимки и тестета – пачки.
А тънем в егоизма си жесток,
тъй жадни, все да грабим и да грабим –
„свещеници“ невярващи във Бог,
които лицемерно словославят.
Страхуваме се да не сме сами,
ала сред други пак не ни понася.
Кроежите наричаме мечти,
накрая се надяваме на парса.
Е, всичко е до време, няма как,
макар душите да издържат "гадост".
Но те бленуват път с магичен влак,
защото са орисани на младост!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
