dansyto
816 el resultado
Ти виждаш ли във юнска нощ,
светулки да играят?
И виждаш ли в небето синьо –
слънчево сърце?
Ти виждаш ли над морска мощ ...
  92 
Поетите в забвение умират,
това ще да е тяхна орисия
за честността и думите им верни,
разтворени в неистова безмерност.
Поетите в забвение умират, ...
  87 
Вървя по октомврийското поле,
а всичко изгоряло е ... и тъжно.
Над мен синее жаркото небе,
душата сякаш с трясък се прекърши.
Вървя и вдишвам пепелната прах, ...
  265 
Ех, есен моя, моя златна есен,
усещам те с душа, сърце и ум.
Понякога – на вятър в дивна песен,
а друг път – на листата в нежен шум.
Жадувам да отпия сочността ти ...
  111 
Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...
  144 
Крилата са за птиците, така е –
човешкото летене значи друго.
Човешкото летене … е омая,
то е мистично – тайнствена заслуга.
Аз неслучайно бродих в сто пътеки, ...
  250  11 
Витая нейде в парещия зной .
събирам знаци, звукове, миражи.
Отдавна все се питам – кой съм, Кой?
И търся някого да ми разкаже.
Изгубен ли съм в този свят унил, ...
  161 
Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има, ...
  110 
Кажи ми твойто име ... или не,
сега като помисля, по-добре,
май искам, тъй загадъчна да бъдеш –
очите ти са грейнало небе!
Кажи ми твойто име … или не, ...
  175 
Аз те викам във юнския мрак
и реката пред мен е стаена.
Вече час каменистият бряг
трепне с мойта душевна вселена.
Аз те викам, кармично сломен, ...
  154 
Умирах триста пъти, да те видя
и всеки път възкръсвах осъзнал,
как твойта карма – моя дух пронизва
и целият на теб се бих раздал.
Откривах те във сънищата мои, ...
  190 
Кога една мечта намира брод,
кога открива вярната посока?
Не чака ли разтърсващия зов
на обич - всеобхватна и дълбока?
Една мечта се ражда във сърце ...
  157 
Ще чакам на брега, докато съмне –
реката носи цветове на вишни.
Те перли са, лъчението лунно
докосва ги с вълшебната си пищност.
Потапям леко пръсти във водата – ...
  174 
Когато заровя във пясъка пръсти,
усещам вълни топлина.
Морето е бурно, замеря ме с пръски
и гали небрежно дланта.
Провиждам те в него - в безбрежното синьо ...
  219 
Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...
  371 
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...
  440 
Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...
  205 
Завладяната държава
във безсилие се дави.
В нея всичко е възможно,
там законите са плява.
Там престъпникът е царя, ...
  205 
Ти идваш, пролет, толкова прекрасна,
изпълнена със топлина и чар.
Усмивката ти ласкава и страстна
е истински жадуван земен дар.
Сега си дръзка, млада и красива, ...
  377 
Ще сънувам безкрайно... и в приказен сън
ще се рея сред свят непорочен.
Разкажете ми също и вашия сън,
ако радостни пътища сочи.
Разкажете ми, как сте открили любов, ...
  233 
Сега съм само тленна буца плът,
неистово бленуваща духовност.
В посоките на всеки кръстопът,
преследвах смисъл с етикет „преломно“.
А толкова години изживях ...
  200 
"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...
  238 
От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак ...
  212 
Очаквам те, прекрасна моя пролет,
ела по-бързо, тук, при мен, сега.
Разлей се в цветове и птичи полет,
покрий земята със зеленина.
Очаквам те с ефирните ти стъпки ...
  470 
Поет ли съм? - аз още се съмнявам,
повярвам ли си, то ще значи край.
Сред думите, сред фразите се давя –
потъвам и изплувам до безкрай.
Намирам пристан в нечия въздишка, ...
  412 
Изморих се от фалшиви хора
и от алчни изморих се също.
Осъзнах, че и добро да сторя,
лицемерието ме прегръща.
Затова оставям на съдбата, ...
  445 
Торта, паста, кадаиф и еклер.
Баница, сладкиши, баклава.
Кофа шоколад /небцето трепне/ -
мозъкът е в транс и благина.
Жарната пържолка, шишче, бутче, ...
  236 
Още колко ли пътища в този живот,
чакат жадния унес на моите стъпки.
Претворих самотата си в приказен плод –
преродих светлината в мечтания дръзки.
Не разбирам от хорски души, затова, ...
  218 
От нейде долетях – само́ листо,
листо, поело пътя си нелек.
Изпадах още в августовски пек,
изпепелил октомври, чак до стон.
А толкоз време оттогава мина, ...
  454 
Не ме буди! От сънищата още
аз пия… абсолютно пристрастен.
Да можеше безкрай да бъде нощем
и аз да съм все тъй опиянен.
Сбрал в шепите си цялата омая, ...
  230 
Опитах се да бъда по-добър,
да срещам всеки изгрев със усмивка.
Подмолното да бъде само сън,
лъжовното – изхвърлена огризка.
Опитах се да бъда по-добър, ...
  262 
Неистово жадувам за парички –
пари, пари, о, трябват ми пари!
Признавам си, мечтите ми, да, всички,
са в пачки, във играчки, на софри.
Пържоли искам, върху скари жарки, ...
  298 
От бръчките ли? – хич не знам
или от сивите коси.
В лицето си откривам храм,
в душата – грохнали мечти.
И сякаш този дъжд сега ...
  300 
Не събуждай ме, хич не помисляй,
тъй жадувам за пъстро небе.
За блещукащи извори чисти,
устремени в безмерно море.
Не, недей ме събуждай, все още, ...
  786 
Животът е кратко пътуване,
захвърлено между две вечности.
Страдание, радост, бленуване
и капчица малка – човечност.
Животът е чакане, търсене, ...
  444  15 
Недей да ме гледаш, а в тебе се вглеждай,
аз търся посока, ти – вещи подреждаш.
Аз моля за прошка и искам пощада,
а ти - етикет ми показваш … на „Прада“.
Това са светлинно далечни години, ...
  261 
Още една нощ със тебе ще искам,
още едничка единствена нощ.
В нея очите си сини разплискай,
дай на сърцето ми капчици мощ.
Още една нощ в която да чувствам, ...
  283 
Сред пяната на морските вълни,
сърце рисувам в пясъка на плажа.
Така оставям моите следи
в послание, което да разкажа.
А може би, за да го подаря ...
  293 
В Европа днес една държава плаче,
сълзите й са кървави и гъсти.
Дали ще го оставим туй сираче –
с разбития гръбнак, нозе и пръсти!?
Но още бие, там, в душата храбра, ...
  692  47 
Остави ме да търся спасение,
да се лутам по друмища пусти.
Разпилян във частици безвремие,
заблуден от фалшивото лустро.
Остави ме да следвам безкрайното, ...
  360 
Propuestas
: ??:??