9 dic 2009, 22:05

Два смачкани атома

  Poesía » Otra
887 0 3

Galateya & Канибал

 

В този свят, пълен с бездушни човечета
с празни погледи, вперени в нищото,
се оказа бездомна надеждата,
в бездуховно пространство е нещото.

Вперил поглед в сърцето на вятъра,
сграбчил хищно юздите на времето,

аз отново стоя и го чакам -
свойто щастие, гадно простреляно.

Във живота се сграбчвам отчаяно,
търся изход за свойта човечност,
на престрелки попадам все скапани
и от думи куршуми простреляни.

Ти и аз - два смачкани атома,
за реверите сграбчили хаоса,
от зори чак до мрак все чакаме
безразлични, унили, отчаяни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Баракова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...