9.12.2009 г., 22:05 ч.

Два смачкани атома 

  Поезия » Друга
630 0 3

Galateya & Канибал

 

В този свят, пълен с бездушни човечета
с празни погледи, вперени в нищото,
се оказа бездомна надеждата,
в бездуховно пространство е нещото.

Вперил поглед в сърцето на вятъра,
сграбчил хищно юздите на времето,

аз отново стоя и го чакам -
свойто щастие, гадно простреляно.

Във живота се сграбчвам отчаяно,
търся изход за свойта човечност,
на престрелки попадам все скапани
и от думи куршуми простреляни.

Ти и аз - два смачкани атома,
за реверите сграбчили хаоса,
от зори чак до мрак все чакаме
безразлични, унили, отчаяни.

© Гергана Баракова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??