Galateya & Канибал
В този свят, пълен с бездушни човечета
с празни погледи, вперени в нищото,
се оказа бездомна надеждата,
в бездуховно пространство е нещото.
Вперил поглед в сърцето на вятъра,
сграбчил хищно юздите на времето,
аз отново стоя и го чакам -
свойто щастие, гадно простреляно.
Във живота се сграбчвам отчаяно,
търся изход за свойта човечност,
на престрелки попадам все скапани ...