Два смачкани атома
Galateya & Канибал
В този свят, пълен с бездушни човечета
с празни погледи, вперени в нищото,
се оказа бездомна надеждата,
в бездуховно пространство е нещото.
Вперил поглед в сърцето на вятъра,
сграбчил хищно юздите на времето,
аз отново стоя и го чакам -
свойто щастие, гадно простреляно.
Във живота се сграбчвам отчаяно,
търся изход за свойта човечност,
на престрелки попадам все скапани
и от думи куршуми простреляни.
Ти и аз - два смачкани атома,
за реверите сграбчили хаоса,
от зори чак до мрак все чакаме
безразлични, унили, отчаяни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Баракова Всички права запазени
Но! Енергията ви е атомна!
