Двадесет години

Kasch (Зл Павлова)
95 11

26 ago 2006, 11:48

Poesía

608 1 5

На човека, който е двадесет години до мен

В едно красиво царство

живяли крал, кралица

и имали богатство -

от всичко по частица -

пари, земя, придворни,

богати все трапези,

но приказки притвортни

изяждали все тези

изящества от злато,

сърма и порцелан.

И вечерта, когато

всеки оставал сам,

отивали си всички

красиви чудеса,

оставала привична,

едничка самота...

Не съм била в туй кралство,

но ще ви кажа само,

че цялото богатство

на топло мъжко рамо

ми стига, за да бъда

облечена във злато,

от обич изградено.

И вечерта, когато

ми стане пак студено,

усещам любовта му

и парещия пламък,

изригващ от дъха му...

Оставам в този замък!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.