Aug 26, 2006, 11:48 AM

Двадесет години

  Poetry
816 1 5

На човека, който е двадесет години до мен

 

В едно красиво царство

живяли крал, кралица

и имали богатство -

от всичко по частица -

пари, земя, придворни,

богати все трапези,

но приказки притвортни

изяждали все тези

изящества от злато,

сърма и порцелан.

И вечерта, когато

всеки оставал сам,

отивали си всички

красиви чудеса,

оставала привична,

едничка самота...

Не съм била в туй кралство,

но ще ви кажа само,

че цялото богатство

на топло мъжко рамо

ми стига, за да бъда

облечена във злато,

от обич изградено.

И вечерта, когато

ми стане пак студено,

усещам любовта му

и парещия пламък,

изригващ от дъха му...

Оставам в този замък!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Зл Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...