Двама

Красива луна сред безброй звезди,

спокойна нощ и тихи вълни,

съдба човешка под лунен пейзаж,

красива любов и пламък горящ.

Той ù шептеше тъй мили слова,

думи любовни и мечтани дела,

звездите ù сваляше една по една,

в любов я потапяше цялата.

Обичаше го толкова силно,

за него бе мечтала преди,

чакаше толкова дълго,

а сега бяха само те и всички звезди!

По лунна пътека вървяха,

двама - ръка за ръка,

от своята любов окрилени,

следваха пътя в нощта!