4 feb 2010, 15:12

Двама 

  Poesía » De amor
511 0 0

Красива луна сред безброй звезди,

спокойна нощ и тихи вълни,

съдба човешка под лунен пейзаж,

красива любов и пламък горящ.

 

Той ù шептеше тъй мили слова,

думи любовни и мечтани дела,

звездите ù сваляше една по една,

в любов я потапяше цялата.

 

Обичаше го толкова силно,

за него бе мечтала преди,

чакаше толкова дълго,

а сега бяха само те и всички звезди!

 

По лунна пътека вървяха,

двама - ръка за ръка,

от своята любов окрилени,

следваха пътя в нощта!

© Диана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??