Feb 4, 2010, 3:12 PM

Двама

  Poetry » Love
779 0 0

Красива луна сред безброй звезди,

спокойна нощ и тихи вълни,

съдба човешка под лунен пейзаж,

красива любов и пламък горящ.

 

Той ù шептеше тъй мили слова,

думи любовни и мечтани дела,

звездите ù сваляше една по една,

в любов я потапяше цялата.

 

Обичаше го толкова силно,

за него бе мечтала преди,

чакаше толкова дълго,

а сега бяха само те и всички звезди!

 

По лунна пътека вървяха,

двама - ръка за ръка,

от своята любов окрилени,

следваха пътя в нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...