Feb 4, 2010, 3:12 PM

Двама

  Poetry » Love
777 0 0

Красива луна сред безброй звезди,

спокойна нощ и тихи вълни,

съдба човешка под лунен пейзаж,

красива любов и пламък горящ.

 

Той ù шептеше тъй мили слова,

думи любовни и мечтани дела,

звездите ù сваляше една по една,

в любов я потапяше цялата.

 

Обичаше го толкова силно,

за него бе мечтала преди,

чакаше толкова дълго,

а сега бяха само те и всички звезди!

 

По лунна пътека вървяха,

двама - ръка за ръка,

от своята любов окрилени,

следваха пътя в нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...