Под ударите на тихата нощ

навън два силуета вървяха.

И срещу вятъра лош

тихи думи един на друг мълвяха.

Бяха сами из тайните багри на зноя

и, вървейки без посока,

откриваха те в душите си нова,

могъщо красива насока.

А луната ги гледаше спокойно красива,

сякаш им нашепваше да бъдат заедно.

С топлите си лъчи тя тях облива,

показвайки им пътя към... пороя.                                 

Сред нивята златисти, след тъмната нощ,

къпеха се те из слънчевия летен разкош.

Разкош, обливащ ги със светлина,

наподобяващ разноцветна дъга.

И тъй, притиснати един до друг, те вървяха,

а след тях малки светли пеперуди се тълпяха.

Тълпяха си и сякаш им се радваха,

възхищаваха се на двамата младежи.

И като мечтите си крилати

те полетяха към небесата....

Двамата заедно, ръка за ръка,

двамата заедно, сълза до сълза...