Под ударите на тихата нощ
навън два силуета вървяха.
И срещу вятъра лош
тихи думи един на друг мълвяха.
Бяха сами из тайните багри на зноя
и, вървейки без посока,
откриваха те в душите си нова,
могъщо красива насока.
А луната ги гледаше спокойно красива,
сякаш им нашепваше да бъдат заедно.
С топлите си лъчи тя тях облива,
показвайки им пътя към... пороя. ...