3 jun 2011, 22:42

Две

1.2K 0 7


Искам по себе си да те положа,

Да попиеш във всяка моя бръчка,

Да сме разлети в лятната ни ложа,

Проклети като коктейли по поръчка.


Искам да сме до преливане мокри

От пищните пръски на водопада.

Да се любим на открито неуморни,

Пък нека после ни горят на клада.


Искам да се реем волно, тихомълком

В синевата на очите ни притворени.

Докосващи... пръстите ни да пърхат

По телата и душите ни разтворени.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атина Платинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ангар, много се радвам, че си си направил труда да обърнеш внимание на това стихче и въобще, че си наминал! Затова и аз ще ти отговоря подробно (макар и в разбъркан ред).
    Първо държа да отбележа, че от моя гледна точка си беше пейзажно
    Много се чудих дали е по-правилно да се каже 'в синевата на очите ни' или 'в синевата на очите си', но ми се стори, че използвайки 'в очите си' може да има двусмислие дали става дума за нашите очи или за моите, а исках да е ясно, че става дума за нашите. Ако някой има мнение по въпроса, моля да го изкаже.
    'на открито' е изказано в метафоричния му смисъл, затова държа на тази дума. Ако не беше на открито нямаше да има нужда да горим на кладата след това.
    'по себе си да те положа', именно, не става дума за някого, а за нещо, което олицитворява този някого.
    Що се отнася до 'проклети', склонна съм да го сменя, но ще се загуби римата с 'разлети', не че е беда. Смисълът беше, че когато един коктейл е по поръчка, понеже знаеш кое и как ти действа, съответно и ефектът му ще е проклет в смисъл най-вероятно по силен от очаквания.
    Благодаря ти за този интересен, полезен (за мен) и същевременно закачлив коментар, Ангар!
  • Де да беше пейзаж (не е за раздел "пейзажна", искам да кажа), та да му се налюбуваш. Пейзажът е нещо съществуващо, на него в момента му се любуваш; а тука всичко е в мечтателно време - искам ..., искам ..., искам...
    Възбуждащо е. Но на мене някои думи ми се струват странни. Вместо "Искам по себе си да те положа" да бъде "Искам върху себе си да те положа" - да е ясно, че става въпрос за мъж, а не за крем против изгаряне. Думичката "проклети" за коктейли също не ми е ясна, този ред би трябвало да има значението на "опиващи като коктейли по поръчка". Страно е и желанието ти да се любите на открито, то е почти невъзможно - на открито всеки ще ви дава съвети. По-добро ми се струва "Да се любим ненаситно,неуморни". Третият куплет е съвършен, но може би вместо "в синевата на очите ни", да бъде "в синевата на очите си".
    Разбира се, такова е само моето усещане.
  • Писано е по спомени, Борко
  • Дано стане!
  • На мен пък много ми харесва, че ти е харесало, Елена! И благодаря за очакването
    Георги, много се смях Напълно си прав, веднага го поправих! Радвам се, че някой го е прочел по-внимателно отколкото аз Благодаря много за корекцията!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....