15 may 2021, 21:12

Две братлета

  Poesía
373 0 1

 

 

          Макс и Мориц - две братлета

          със протегнати вратлета

          гледат от прозореца на петия етаж,

           как се гонят колите по мокрия паваж.

          -Това е фолцваген,това пък-рено.

          Дали ще го изпревари,да видим,дано!

          Този,белият, е форд,

          гледай го,какъв е горд!

          Оня е май мерцедес

          има много от тях днес.

          Ха, а тая каруца,

          що по пътя скрибуца

          ни напомня за ладата стара.

          Трябва да ѝ сменим хастара,

          че е станала от три цвята.

          И веднага грабнаха боята.

          Така двата братя беладжии

          мигом станаха бояджии.

          Около колата заджапаха,

          цялата я нацапаха.

          Доволни,върнаха се в къщи.

          Баща им гледа и се мръщи.

         С пръчката ги подхвана,

         гони ги чак до тавана.

         Добре,че беше мама

         с нейната обич голяма,

         та отърва децата

         от боя зарад белята.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Кърклисийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...