Две крачета

Седнал съм кафе да пия

Ссам в сладкарница квартална.

Скучно! Няма да го крия –

ситуация банална.

Търся смисъла научен

на нещата от живота.

Искам го благополучен,

но го правя без охота.

Паля новата цигара

от поредната кутия.

Нещо сякаш ме изгаря

и се бори в мен самия.

*   *   *

Ала в миг ми светва крушка –

две крачета се разхождат!

Гледам, а сърце се люшка,

„лоши” мисли ме спохождат.

Не усещам как забравям

умствен напън и, без страх,

ресто в повече оставям

и се втурвам подир Тях…

*   *   *

Дето казвах го до тука?

Може би ще дойде ден –

то в душата ще почука,

но сега – не е за мен!...

11.04.2008