14 feb 2013, 9:43

Две очи 

  Poesía » De amor
1545 0 5

Две очи,

 

две сини очи...

Чужди са им патетичните

сравнения.

Понякога гневни,

понякога тъжни

и уморени.

Но усмивката им

е все така същата -

добра и земна.

Две ръце,

две добри ръце...

Все така ме прегръщат безбрежно.

Още ми носят сила и нежност.

Още не питам: защо и къде ?

Топли устни...

опалени от ветрове.

По мъжки дръзки и неустоими.

Горчиви гънки отстрани

неумолимо са белязали

невидимите руини...

Но целунеш ли ме,

отново се раждам

и пак

разцъфтявам

като пролетен мак!

И нямат власт годините!

Господи, има те!

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??