eres (Роза Стоянова) eres (Роза Стоянова)
35
14 feb 2013, 9:43

Две очи

1.9K 0 5

Две очи,

 

две сини очи...

Чужди са им патетичните

сравнения.

Понякога гневни,

понякога тъжни

и уморени.

Но усмивката им

е все така същата -

добра и земна.

Две ръце,

две добри ръце...

Все така ме прегръщат безбрежно.

Още ми носят сила и нежност.

Още не питам: защо и къде ?

Топли устни...

опалени от ветрове.

По мъжки дръзки и неустоими.

Горчиви гънки отстрани

неумолимо са белязали

невидимите руини...

Но целунеш ли ме,

отново се раждам

и пак

разцъфтявам

като пролетен мак!

И нямат власт годините!

Господи, има те!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Роза Стоянова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0