Две очи
Две очи,
две сини очи...
Чужди са им патетичните
сравнения.
Понякога гневни,
понякога тъжни
и уморени.
Но усмивката им
е все така същата -
добра и земна.
Две ръце,
две добри ръце...
Все така ме прегръщат безбрежно.
Още ми носят сила и нежност.
Още не питам: защо и къде ?
Топли устни...
опалени от ветрове.
По мъжки дръзки и неустоими.
Горчиви гънки отстрани
неумолимо са белязали
невидимите руини...
Но целунеш ли ме,
отново се раждам
и пак
разцъфтявам
като пролетен мак!
И нямат власт годините!
Господи, има те!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роза Стоянова Всички права запазени
