Две писма

(из цикъла "Вицове в рими")


Писмо от съпругата:
„Съпруже мой, когато прочетеш
това писмо, аз вече ще пътувам
далеч от тебе. Ти ще разбереш,
надявам се, че няма да тъгувам

за теб, съпруже. Цели пет години
аз знам, че бях съпругата добра
пред твоите познати и роднини,
но напоследък много се събра…

А чашата преля, когато днес
началникът ти звънна и ми каза,
че си напуснал. Новия адрес,
разбираш, че във тайна ще запазя…

Не ме търси! Но спомняй си, когато
четеш писмото, дните ни последни…
За теб специално купих си халат и
фризирах се, а ти не ме погледна…

Бях сготвила любимия гювеч
със телешко и лукчета, а ти
набързо хапна, някак отдалеч
погледна ме, и моите мечти

за секс попари, гледайки си мача…
Затуй, съпруже, тръгвам си сега.
Напускам те завинаги, обаче,
преди това ти казвам без тъга,

че вече ще живея с твоя брат
във град далечен. Следва послепис:
От тебе той по-хубав е, по-млад,
така че… сбогом и не ме търси!”

Писмо на съпруга:
„Съпруго бивша, даже и представа
едва ли имаш с тези редове
каква наслада само ми достави.
Да, пет години с тебе бяхме две

съдби в една, но лъжеш се дълбоко,
че си била съпругата добра.
За мен те бяха твърде дълъг срок и
досада доста в тях се насъбра.

Да, често гледах спортните канали,
но само да избягам от кошмара
на твоето мърморене. Едва ли
случайност е, че ти се издокара

със нов халат, от брат ми подарен –
иронията тук, забележи е,
че той пари назаем взе от мен
да ти го купи, убеден, че крие

мераците си ловко – ден преди
от тотото шестица да спечеля.
По този начин аз се убедих,
че мамиш ме. Гювеча с лук, дебело

държа да подчертая, мразя аз,
но ти дори това не си разбрала.
Признавам си, до вчера между нас
надявах се, че някакво начало

на нов живот възможно е. Затуй
печалбата от четири милиона
щом взех, напуснах службата и, чуй,
записах ни в круиз до Барселона.

Но връщайки се у дома богат,
наместо теб, намерих този лист.
Чрез него, каза моят адвокат,
за всякакви претенции съм чист

към мен от теб. И няма да получиш
стотинка дял. Желая ти късмет
в живота нов… P.S. Като научиш,
че брат ми Карл, роден е Карла, пет

години брак със мене, се надявам
да не изглеждат като лош развой!
Това е! Сбогом! Радостен оставам
свободен аз… проблемът си е твой!”