Две птички...

Две птички...

Две птички във света огромен

в синкавите небеса се рели,

и намерили си път съдбовен,

и вървели по него като герои смели.

Тях Бог с любов е сътворил

и с неземна доброта дарил.

И красиви ги направил,

с чувства най-прекрасни сърцата им е надарил.

Трудности, тегоби що на пътя им стоят,

те две се борят и тръните трошат.

И пак е всичко тъй прекрасно,

на душите им е леко и утре

слънцето отново светлина им носи.

Сгушени една във друга,

нежни думи си шептят,

за тяхната любов красива,

що я няма нийде по света.

Две невинни душици Бог е сътворил,

и любов прекрасна в сърцата им вселил.

Като мънички звездици нощем греят те,

а денем волно и безгрижно пърхат със криле -

реят се във висините, но винаги две!