Две ръце протегнати във мрака,
други две очакват да допрат.
Кажи ми, твоите ли са, за да чакам -
към светлината да ме поведат?

Кажи ми, за да зная, че си ти.
Да скъсам с тая моя орисия,
която нито огън я гори,
нито сълзите могат да я скрият.

Подвеждаха ме неведнъж ръцете,
потапяха до дъно в моя ад -
надеждата ми, вярата, крилете
и всеки път ме връщаха назад.

И всеки път възраждах се от пепел,
и ставах пак на моя кръстопът.
От опита си нищо не почерпил,
ръцете чаках да ме отведат.