Две ръце
Две ръце протегнати във мрака,
други две очакват да допрат.
Кажи ми, твоите ли са, за да чакам -
към светлината да ме поведат?
Кажи ми, за да зная, че си ти.
Да скъсам с тая моя орисия,
която нито огън я гори,
нито сълзите могат да я скрият.
Подвеждаха ме неведнъж ръцете,
потапяха до дъно в моя ад -
надеждата ми, вярата, крилете
и всеки път ме връщаха назад.
И всеки път възраждах се от пепел,
и ставах пак на моя кръстопът.
От опита си нищо не почерпил,
ръцете чаках да ме отведат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Милотинов Всички права запазени
