Две ръце в мрака бавно се протягат,
около душата здрава примка стягат.
Думи, така познати и топли,
премахват неизказани вопли.
 
Аз към теб и ти към мен.

Поглед в погледа среща,
надеждата стои насреща,
молят се за ласка гореща.

Молят се само Богу горещо,
пак тишината висне зловещо.
Молят се! Не ще дойде любовта,
печално остана им само скръбта.
Очите, угаснали вовеки,
помнят думите оттекли.

И едно остана само,
за смърт не ще е рано,
светът направен е за двама,
струва и тая, и всяка друга рана!