Ти безцветен прашец, а тази вечер остави следа - да мисля за името ти, ръцете ти се водеха в мен.
Душата се гори нежно, ако искаш да си с мен за любовта или вечността се бори.
Защо мълчиш?
Дели ни две посоки - аз на Север ти на Юг.
Моментите са - борба.
Ако искаш да си с мен - грешно ли е или съдба, колко много реални неща ще съчетаем за да се докоснем с треперищи ръце.
С мен бъди - колко пъти си прошепнахме различни слова - би ли докоснал любовта - две врати, да опознаеш, едни ръце, едни устни вплети в едно.
Това ли е съдбата или реални истории?
Ако искаш да си с мен, можеш ли да рискуваш една посока с цел.
Когато докоснах мислите , сякаш минавам през теб, далече си, за да уловя една хармония.
Ти си огън, в който аз треперя.
Аз съм паяжина, която искам да обходя тялото ти, нима искрата, надеждата ще събере в един прекрасен момент - щастието
© Десислава Танева Todos los derechos reservados