9 dic 2022, 21:21

Две съдби 

  Poesía » De amor
130 0 0

    Ти безцветен прашец, а тази вечер остави следа - да мисля за името ти, ръцете ти се водеха в мен.

    Душата се гори нежно, ако искаш да си с мен за любовта или вечността се бори.

Защо мълчиш?

Дели ни две посоки - аз на Север ти на Юг.

Моментите са - борба.

Ако искаш да си с мен - грешно ли е или съдба, колко много реални неща ще съчетаем за да се докоснем с треперищи ръце.

С мен бъди - колко пъти си прошепнахме различни слова - би ли докоснал любовта - две врати, да опознаеш, едни ръце, едни устни вплети в едно.

Това ли е съдбата или реални истории?

Ако искаш да си с мен, можеш ли да рискуваш една посока с цел.

Когато докоснах мислите , сякаш минавам през теб, далече си, за да уловя една хармония.

Ти си огън, в който аз треперя.

Аз съм паяжина, която искам да обходя тялото ти, нима искрата, надеждата ще събере в един прекрасен момент - щастието 

 

 

 

© Десислава Танева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??