12 abr 2007, 5:25

Две тела

  Poesía
910 0 0
Нощта събира две тела
за първи и последен път.
Студени капчици пробягват
по нежната и гладка плът.

В очите се събира светлина,
звезди изгряват в погледите наши.
Празна стая, а във нея -
едно легло и две кристални чаши.

Две тела преливащи в едно
не мислят за вчера, за утре.
Той беше клиент, тя - сервитьорка,
намериха се в бара - вътре.

Но миналото беше без значение,
а в бъдещето колко ли боли?
На сутринта пак щяха да са непознати,
но в нощта не искаха да са сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПразеН Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...