Нощта събира две тела
за първи и последен път.
Студени капчици пробягват
по нежната и гладка плът.

В очите се събира светлина,
звезди изгряват в погледите наши.
Празна стая, а във нея -
едно легло и две кристални чаши.

Две тела преливащи в едно
не мислят за вчера, за утре.
Той беше клиент, тя - сервитьорка,
намериха се в бара - вътре.

Но миналото беше без значение,
а в бъдещето колко ли боли?
На сутринта пак щяха да са непознати,
но в нощта не искаха да са сами.