31 jul 2007, 23:50

Две тела

  Poesía
703 0 2
Две тела, родени от тълпата,
отхвърлени търкалят се в прахта.
Те просто молеха за свободата
да изградят живот по свои правила.
Те можеха да чувстват и долавят
 лъжи  зад безжизнени лица 
и затува намрази ги тълпата -
отрече се от своите деца.
Две тела, две сърца, две души в прахта...
Две сърца, способни да обичат,
превърнати в студени бучки лед.
Намразиха, преди да се усмихнат,
получиха отрова вместо мед.
Тълпата знаеше, че те ще се обичат 
и всички чувства в тях унищожи.
Опита се да ги превърне в камък,
 да ги възпита в подлост и лъжи .

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре дошла, Ани! Успех в писането!
  • Въпроса е: Успя ли? Правилата на играта са такива, по силния оцелява

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...