"Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно."
Двете думи в писмото са страшни -
те "не чакай" нашепват ми, но
аз не чакам, очаква те Щастието...
Мен ме чака присъда..."Живот"-
да живея, понесъл остатъка
от Една неделима Любов.
Седем осми от Нея - за Тебе,
а пък аз ще мълча в апостроф,
в изтървания такт предпоследен
и ще уча урока на Йов -
"Ако Ти си понякога ада,
аз за него съм вече готов."
© Кирил Ценев Todos los derechos reservados