30.03.2008 г., 8:45

Двете думи в писмото дочакано

901 0 12

"Може дълго писма да не пращаш,
но да сложиш две думи в едно."

Двете думи в писмото са страшни -
те "не чакай" нашепват ми, но
аз не чакам, очаква те Щастието...

Мен ме чака присъда..."Живот"-
да живея, понесъл остатъка
от Една неделима Любов.

Седем осми от Нея - за Тебе,
а пък аз ще мълча в апостроф,
в изтървания такт предпоследен
и ще уча урока на Йов -

"Ако Ти си понякога ада,
аз за него съм вече готов."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • прекрасен стих, вълнуващ-много ми хареса-браво!
  • Готско!!!
  • Аплодисменти!!!
  • Щеше ми се да мога да си спомня кой изпълняваше тази песен... "Кукери"? "Паралел 42"? А може би друга група...
    Във всички случаи стихът е прекрасен!
  • "
    И душата обречена с чувство
    да е в ада и рая - една..."

    Осъзнала доколко си струва,
    всяка глътка Любов, Собода
    и горчивата чаша- "До дъно!",
    инак - нова очаква ни, да...

    Инак все ще остава мътилка,
    щом налеем си в Нея вода,
    и така-чак дордето простим си
    всеки миг преживяна тъга.

    Всяка неподарена въздишка
    всяко зрънце СъмНеНие в нас,
    че Сме Ние-Онези, Които
    си Избрахме Сърце за Компас

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...