Двубой
Когато студената нощна луна
тихо в прозореца светне,
спокойния сън замени пустота,
стените са спомени лепнещи.
Когато таванът крещи от желания,
леглото пък бурен, свиреп океан,
ледена пяна от разочарования
събира живота ти в миг неразбран.
Зъби стисни, удари своя страх,
погледни към зората изгряваща.
Човеци сме малки, живеем във грях
и любов изпепеляваща.
тихо в прозореца светне,
спокойния сън замени пустота,
стените са спомени лепнещи.
Когато таванът крещи от желания,
леглото пък бурен, свиреп океан,
ледена пяна от разочарования
събира живота ти в миг неразбран.
Зъби стисни, удари своя страх,
погледни към зората изгряваща.
Човеци сме малки, живеем във грях
и любов изпепеляваща.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Найден Найденов Todos los derechos reservados
