Пустинно заривам се в празни понятия.
Заряда изгуби се в урагани от прах.
Оглуших сетива. Замъглих възприятия.
Гласът ми пресипна. Тъй малко мълчах.
Разголих се цяла, а уж се завих.
Смешна съм - с тези мисли карирани.
Как безпаметно със еднодневност се напих!
Словата отдавна без милост клиширани,
в употреба милионна докрай изсуших.
Но всичко върти се. Кервана повеждам.
Днес съм повърхностна. Ето, признах!
Камилите крачат до второ нареждане.
От мисли двугърби пак онемях.
© Елена Биларева Todos los derechos reservados