Двуличие

За тебе давах аз душата си,

сърцето ми на клада да гори,

сакат да бъда, ти да си щастлива,

а днес разбрах, че роб за тебе

бил съм само.

Аз чудех се защо страниш от

мене, когато виках те, не идваше

при мен, нали аз бях твой най-добър

приятел и първи в сърцето

съм бил.

Прогледнах, видях аз твоята

душа, грозна и побъркана жена,

видях каква си ти пред мен и

пред света, двулична с фалшива

доброта.

И вече аз за теб и 5 пари не давам,

не мога вече поглед да ти хвърля,

само защото жалка си, това разбрах

аз днес, сега говориш с хората,

обиждани от теб.