24 jun 2010, 19:49

Двуминутно (еньовден)

  Poesía
1.2K 0 7

Oсем билки ще засуча,

охранени със Светлина.

В светлите усмивки ще се вслушам

и после сладко ще заспя...

А ако сънувам самодиви,

ще ги помоля да ни навестят града,

няколко омайни думи да отронят...

да се усмихнат хиляди намръщени лица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Колев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Покажи този стих на самодивите,а билките остави на тях..
    Добра кауза,Георги!
    Желая Еньово сбъдване!
  • Усмихнаха се билките и измълчаха
    водата във Дървото на Живота.
    А самодиви навестиха всяка стряха,
    поръчка изпълняваха защото...

    И всяка си е Еньова Снежанка,
    овчарите сами хора им вият,
    не ги сърдете даже и със сянка,
    омайват и изчезват...
    преди лъчи в морето Слънчо да измие...


  • За лечение и гадаене, при залез слънце, срещу Еньовден, се взема от чист сладък извор „мълчана вода“ (налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила).
    Двуминутно мълчание!
    Поздрав!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=173939
  • много добро

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...