13 jul 2011, 23:17
Двуполюсен модел
Да, обичам те. Обичаш ме. И то се знае.
Дефицит на контрааргументи.
Приличаме на две млекопитаещи,
захранени с ненужни сантименти.
Разкъсаната връзка, във цикличност,
напомня двупосочно разминаване.
Моментът, в който всичкото „обичам те”
се смила в лицемерно „Извинявай”…
Питаш ме, какво било е в мен?
Кога престанала е да е връзка?
Кога любовният порив е сломен?
И допирът с Доброто е прекъснат?
Приличаме на две звезди в галактики,
насилствено пре-прераздалечени.
Обичаме се две души на практика.
...
И нищо няма никакво значение.
--
08.01.2011
© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Има значение!!!Всичко има значение щом е любов и поезия!Поздрави!
-
Приличаме на две млекопитаещи,
захранени с ненужни сантименти.
...
Моментът, в който всичкото „обичам те”
се смила в лицемерно „Извинявай”…
Е теб не мога да те коментирам, винаги ме оставяш безмълвна, аплодирам
-
Ма кво е това, виновен е САМО Автора? И лирическият също гази лук, само глей кфи тъпи въпроси се задават... че и с Йотова не се обича... пфууу, гнилост и зараза, то това си е за линч!!!
-
@Йотова & Джейни
Хора, вие имате огромен проблем с четенето. Демонстрирате неспособност да разберете елементарни текстове и доста опростени анализи.
Считам, че показната ограниченост на Йотова, заедно с безумния аргумент на Джейни ("Лично аз не мога да коментирам текст, който ти самият не харесваш."
са показателни за трагична неспособност да осмисляте текстове. Или обикновена злоба, а може би и двете.
По-добре не се занимавайте с поезия публично, заявявам го най-отговорно. Да ми обяснявате, че съм публикувал, за дa провокирам, това го измисли едиn силно комплексиран човек, не аз. Oтнасяйте към него глуповатите си въпроси и изказвания.
Този текст е публикуван заради хора, които ме помолиха да си качвам повече неща в сайта.
Без излишна помпозност си признавам, че текстът не е нищо особено. Йотова, се хвана за това като удавник за сламка.
Джейни, ти оттук вече не знаеш дали ти харесва, или не, така ли? Ама ако седнеш на ръбат стол, за който някой ти е казал, че е много удобен, пак ли няма да знаеш дали ти ръби?
Умолявам ви, хора, ако нямате капацитета да проумявате елементарни текстове, които съм поднесъл с нужното внимание и толерантност, поне се сещайте <b>къде ви е мястото</b>. Под темата за лицемерието нееднократно съм писал за това.
П.П.П. Йотова, ти явно никога не си изпадала в разминавания с мъжа/партньора си. Вероятно никога не ти се е налагало да се бориш със себе си, да правиш компромиси, за да запазиш човека до теб.
Искрено ти пожелавам това да е, защото си много щастлива, а не ограничена откъм ум, или житейски опит. Обаче, независимо каква е причината, буквалността, с която си се вкопчила в цитираните редове, е, меко казано, плашеща. И вече загубих интерес да ти репликирам. -> <i>Моля те, влагай повечко мисъл, когато коментираш мои изказвания, или текстове, защото губиш интереса ми да ти отговарям за неща, които намирам за очевадности. </i> -
Ех, Тома, като не ти харесва текста и не те кефи, защо си го качил?!
Ха, де...кажи? какво очакваше, да се изсипе злоба, или много хубави коментари?
Лично аз не мога да коментирам текст, който ти самият не харесваш. -
Да ме прощаваш
но:
Питаш ме, какво било е в мен?
Кога престанала е да е връзка?
Кога любовният порив е сломен?
И допирът с Доброто е прекъснат?
тук ясно си личи - че ВЕЧЕ НЕ СЕ ОБИЧАМЕ?
Разбираш недоумението ми.
Каква любов, каква поанта, какво важно? -
@Йотова: Отговор имаш и откровено не вярвам да не си го чела:
http://otkrovenia.com/forum/index.php?topic=3549.75
"Голяма радост е да благодариш на коментиращите. Няма що. Йотова? Елементарно уважение. Някъде го бях писал.
Ама, честно, моля се на Господ да не идват хората да ми пишат, че им харесва, ей така, по инерция. Нямам нужда от това."
И Константин (Damaskin) ти е отговорил логично. Моля те, влагай повечко мисъл, когато коментираш мои изказвания, или текстове, защото губиш интереса ми да ти отговарям за неща, които намирам за очевадности.
Иначе, понеже попита, а аз уважавам подобен тип запитвания, ще ти пообясня:
Напоследък пиша предимно по-просто, на по-ежедневен език, като същевременно следя в текстовете да няма "скок" в настроенията, в смисъл идентичността и целостта на един текст се охарактеризира и с плавността, в която е поднесена емоцията към по-силен финал на текста. Примери за такива мои текстове са "Хороскоп за последно", "Безизходица" и др. Както (надявам се) виждаш, говорим за любовна лирика.
В случая обаче този текст не е особено редактиран, защото ще трябва да сменя цялата му конструкция и да подменя емоцията, която носи. А той е директен монолог, един вид:
<i>Е, кво, обичаме се, спор няма, сме двама типични егоцентрици, всеки от който се е втълпил в моменти емоции. Цикълът на взаимоотношенията неусетно променя интересите ни в различни посоки. От което възникват конфликти, които потушаваме с мнима хрисимост под форма на компромиси.</i>
И тук вече се получава един скок в емоцията,(първото нещо, което не харесвам в този текст) ескалира егото на лирическия, вече говори за себе си:
<i>Искаш да знаеш за това, което става в главата ми, в сърцето ми, кога съм изпуснал нишката към теб, кога съм престанал да те обичам, кога съм загубил добрината си (затова Доброто е с главна буква).</i>
В този момент вече се връща старата емоция:
<i>Приличаме си толкова много, а сме толкова отдалечени един от друг. Но важното е, че се обичаме, и нищо друго няма никакво значение.</i>
Тук обаче, може и сама да забележиш, че може да има поанта, но силен финал нема. Това е второто, което не ми харесва в този текст.
И като трето може да се добави, че има и възможност технически да се оправи ритмиката на места, но аз не бих го пипнал, ако е за сметка на емоцията. Кръпки на екпресионистични изблици хич не обичам, често седят очевадно несполучливо.
Въпреки тези 3 недостатъка, текстът е завършен, дори и да претърпи редакция в бъдеще, е завършен текст. затова е публикуван.
Надявам се да съм бил изчерпателен.
-
Ъ, къде е връзката м/у самооценката на Tomad и искреността на хората, харесали "Двуполюсен модел"? Всред последните съм и аз.
Не схванах логиката. -
Тома, не ми отговори на въпроса
- След като сам намираш текста си за слаб, на какво се радваш? На коя част от коментарите? Според теб искрени ли са те?
Това например е толкова шаблонно, че просто няма накъде
"Кога любовният порив е сломен?"
Сломен от кого? Или какво?
И какъв допир с Доброто, че и с главна буква.
Прощавай, но аз също съм Везна - скъп ми е Платон, но истината ми е по-скъпа. -
За нещастие съм силно покрусен. Тотално шокиран. Но именно катаклизмените ситуации раждат хубавите стихове, дори да не ги харесваме прекалено. Ето например един:
Ех, Бароне недоБаран,
толко си еуементаран,
как не те е срам, бе синко,
коментираш с ум на чинка.
Но когато стане повод
честолюбно да се браниш
демонстрираш нещо ново -
лицемерно мен да "храниш".
Но си знаеш, уретрално
те прокарвам към клозета
ще ти пасне идеално
на вида и етикета,
дето толко демонстрираш.
Лицемерно коментираш
и дори не различаваш
теб, когато уважават.
--
09.27.2011
(Сигурно ще се казва "Барабонко", или "Ваше Плодородие", Иф, нека ти решиш това)
Моля ви, хора, усмихвайте се и не търсете повод да се обиждате!
Ето, посвещавам на Барби това забавно текстче, по случай леко забавените ми подравления за деня му, рождения. Негов си е гения и затова поражда вдъхновения у всички в Откровения.
-
за щастие е Тома, а той със сигурност знае, че не се заяждам
начи, като има неодобрителни отзиви под ВАШИТЕ текстове- нeoдобрилият се е заяждал
ако не е БЛАГОВОЛИЛ да дойде при ВАШ текст - то го дебнете другаде, за да си получите дозата внимание
не е много възвишено... евфемистично ли да се изразя с "Драги ми Уотсън" или по-буквално, че да ме разберат ПОНЕ този път - "Елементарно!"
;}
ПП
Нима очакваш Тома да каже "Благодаря за подкрепата, Христо!"...?! -
Някои от коментарите ме дариха с „три в едно” – от една страна се подразних, от друга се развеселих, а от трета ми стана и тъжно. Интересно ми е защо нерядко под стихове, които не блестят с нищо особено, гъмжи от „АХ” и „ОХ”, а сега се извадиха електронни микроскопи. Да не би пък да е защото Томад е един от много дефицитните хора в този сайт, който има дързостта да прави забележки в прав текст?
Не казвам, че стихът е гениален, но и не виждам кой знае колко полезни за автора забележки, по-скоро ми намирисва на заяждане, нещото, което всъщност ме натъжи.
Стихът си е хубав – просто изразът му е по-особен, но в никакъв случай не е познато тривиален, за което и Поздравления!!! -
Йотова, дали съм вдигнал пушилка във форума заради това, че не харесвам прекалено даден мой стих ли? Несериозен ти е въпросът.
Бароне, на тебе ли да ти обяснявам да не бъркаш лирическия герой с автора? Наистина не вярвам да си въобразяваш, че ме вълнува рекламата тук. Ако толкова държах на реклама, щях да публикувам като луд де що сваря. И да прехвалвам всеки автор, де що сваря.
И да оставям навсякъде абстрактни коментари тип "върхарите сияят с отблясъка на слънчевата ти душа", примерно.
Между другото, оказва се, че си имал рожден ден в една дата с двама мои добри приятели. Да си жив и здрав, с малко закъснение.
П.П. Иванова, поправяй ме, де. Защо да не ме? Аз да не съм нещо Jesus? Моля те, не казвай да, че туй би означавало, че малко ми остава... -
Йо, остави Томича, той си прави реклама на чужд гръб и публикува стихове, които не харесва, за да тества хората. Е, може пък някой да му се върже. Не питай кога допирът с Доброто е прекъснат, Тома, първо се вгледай в своето оче, за да видиш гредата...
-
Тома, като не те кефи тоя текст от-до, защо си го публикувал? И затова ли вдигна такава пушилка във форума? А също и с коментари насам-натам. За да получиш похвали под текст, който самият ти намираш за слаб?
-
Много ви благодаря!
Ще бъда честен: мене лично този текст не ме кефи от-до. Слаб текст, като за този автор, но е качен тук по други съображения.
Та, не знам дали редакция само там би го оправила, но поне ще го подредя, да се види как е в действителност римата.
В интерес на истината, не е стъкмяван. Написан е отведнъж. Може би заради това не виждам точно кво да му направя, което да го издигне до нивото, което би ми се искало...
П.П. Датата ще рече, че авторът е слабоумник. Американ стайл дейт форматинг. Поправих я. -
Малко се обърках покрай всичките тези разминавания, но като цяло творбата ти ми хареса. И нищо друго няма никакво значение!
-
Очаквах различен,по-тъмен край, някак ми остана противоречиво,но като стих на бъдещето...ще бъде прекрасенХареса ми първата част,поздрави
-
Хареса ми нестандартния ти подход, от който дори и изтърканата тема "Обичам те" звучи свежо. А финалът е категоричен:
"Приличаме на
две звезди в галактики,
насилствено пре-прераздалечени.
Обичаме се две души на практика.
...
И нищо няма никакво значение."
Дата ще рече, че е писмо от бъдещето или просто има случайно несъответствие?
-
++++++ Поздрав!
-
сигурна съм, че ще го преработваш
примерно:
"Кога престанала
е да е връзка?"
е синтактично недопбслужено
в името на ритъма -
Кога престаналО
е да е връзка?
иначе ще ти се появят още срички.. затова
има доста стъкмени моменти преди края
аха - да се разочароваш и ... той, краят, готин!
та заради това - сигурна съм, че ще преработиш и изчистиш от излишното многословие -
Особено ми допадна думата пре-прераздалечени. Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
