ayna (Ирина)
13 6
5 ago 2011, 10:52

Дядовата къща 

  Poesía
728 0 3

Само там се чувствам аз!

Само там съм истински щастлива!

Прекрачвам прага и от раз -

виждам приказка красива!

 

Там... отдавна... като бях дете...

с брат ми тичахме из двора,

криехме се зад едно дръвче

и плашехме минаващите хора!

 

А те усмихнати ни дигаха ръка.

Даваха по ябълка червена.

Казваха ни: "Само тъй, деца -

детството е съкровено!"

 

Баба, дядо викаха ни вечер -

да се прибираме при тях,

а ние бягахме далече...

"Не сме ви чули" - казвахме със смях!

 

Как искам времето назад да върна -

пак да бъда мъничко дете...

баба, дядо да прегърна,

ядосани да ми се карат те...

 

Искам, но не мога да го върна...

Ала времето ще надхитря!

Защото споменът остава вечен

и на поколенията с любов ще го даря!!!

© Ирина Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??