Дядовата къща
Само там се чувствам аз!
Само там съм истински щастлива!
Прекрачвам прага и от раз -
виждам приказка красива!
Там... отдавна... като бях дете...
с брат ми тичахме из двора,
криехме се зад едно дръвче
и плашехме минаващите хора!
А те усмихнати ни дигаха ръка.
Даваха по ябълка червена.
Казваха ни: "Само тъй, деца -
детството е съкровено!"
Баба, дядо викаха ни вечер -
да се прибираме при тях,
а ние бягахме далече...
"Не сме ви чули" - казвахме със смях!
Как искам времето назад да върна -
пак да бъда мъничко дете...
баба, дядо да прегърна,
ядосани да ми се карат те...
Искам, но не мога да го върна...
Ала времето ще надхитря!
Защото споменът остава вечен
и на поколенията с любов ще го даря!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирина Все права защищены
