29 sept 2012, 23:34

Дъжд

1K 0 0

Обичам дъжда, що чука 

по прозореца на моята Душа,

и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...

и зарежда ни с положителна тъга -

незнайно защо позабравени неща...

 

Водата - част от кръговрата на живота на Земята -

 съдържа се и в нас,

но ние все забравяме.

 

Да благодарим на Водата, че я има,

 че без нея закъде?

Изчезне ли Тя, идва смъртта

на Шестата Синя Планета,

създадена някога от Твореца

с неповторима красота.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Есфир Асфар Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...