Sep 29, 2012, 11:34 PM

Дъжд

1K 0 0

Обичам дъжда, що чука 

по прозореца на моята Душа,

и чисти всяка клетка, емоция, тръпка отрицателна...

и зарежда ни с положителна тъга -

незнайно защо позабравени неща...

 

Водата - част от кръговрата на живота на Земята -

 съдържа се и в нас,

но ние все забравяме.

 

Да благодарим на Водата, че я има,

 че без нея закъде?

Изчезне ли Тя, идва смъртта

на Шестата Синя Планета,

създадена някога от Твореца

с неповторима красота.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Есфир Асфар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...