Дъжд

Хладен дъжд – барабанен картеч – се излива безкрай

и мехури направил, тозчас ги без милост разстрелва.

Те се пукат кат крехки мечти – красотата не трай.

Ще пребъде омокрен асфалт в сивота акварелна.

Със подгизнали чувства прегръща ме пак самота,

ни с камина, ни с котка ще сгрея на нея сърцето.

Дали избор съм правил лош или куцуз – само тя

знае авторът кой е на влажния делник безчетен.

Светла улица спомням си (детството е Божи дар) –

как с колички на лагери спускаме се по наклона.

Преминават със възгласи я млекар, я вехтошар,

я кая риба барба донесъл е от вълнолома.

Кой ги скри, кой отне тези слънчеви, радостни дни ?

Селективната памет подвежда или е неверна ?

И се пукат мехури под есенен сив дъжд унил

във действителност нова – изпразнена и ефемерна.