Ти дойде във моя свят без предизвестие като дъжд. И като дъжд внезапно завалял намокри всичко и се свърши изведнъж. Зелените треви повдигнаха стебла. Цветята весело изправиха главички. И аз като след дъжд изправих се, и тръгнах във живота самичка. Дъждът желан бе за земята. Така и ти за мене бе желан. Защото познала бях вече самотата. И молех Господа за малко блян. И ти дойде! Дъждът неспирно заваля и сякаш в мен отново заживя, като в безкрайните свежи поля една надежда нова за света. Живеех с нея и все още има в мен като след дъжд внезапен слънце. Това, което даде ми във миг несподелен ще запазя вечно като спомен в моето сърце. Внезапен дъжд ако отново завали, отново ще събуди той земята. И няма да остане спомен тих дори от миналия дъжд валял над полята. Но ти завинаги ще останеш, знай, някъде в сърцето мое. И без да зная дори и тебе да те няма, ще живея с порив нов, откраднат от душата твоя.