1 abr 2005, 14:43

Дъжд

  Poesía
1.4K 0 3
Ти дойде във моя свят
без предизвестие като дъжд.
И като дъжд внезапно завалял
намокри всичко и се свърши изведнъж.

Зелените треви повдигнаха стебла.
Цветята весело изправиха главички.
И аз като след дъжд изправих се,
и тръгнах във живота самичка.

Дъждът желан бе за земята.
Така и ти за мене бе желан.
Защото познала бях вече самотата.
И молех Господа за малко блян.

И ти дойде! Дъждът неспирно заваля
и сякаш в мен отново заживя,
като в безкрайните свежи поля
една надежда нова за света.

Живеех с нея и все още има в мен
като след дъжд внезапен слънце.
Това, което даде ми във миг несподелен
ще запазя вечно като спомен в моето сърце.

Внезапен дъжд ако отново завали,
отново ще събуди той земята.
И няма да остане спомен тих дори
от миналия дъжд валял над полята.

Но ти завинаги ще останеш, знай,
някъде в сърцето мое.
И без да зная дори и тебе да те няма,
ще живея с порив нов, откраднат от душата твоя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...